Песен...
Лъч приспивни нежни ноти...
музика... и кратък стон...
По черно-белите клавиши
се пързалят... тон след тон...
И отлитат надалече
в непознат за нас живот...
Пълен с красота и чувства
с музикален небосвод...
Тази песен снежно-бяла
ни изпълва със мечти...
Нито пълна... нито цяла.
Слънцето тя съживи...
Слушат всички... стари, млади.
Песента живее в тях.
Спомените им в балади
се завръщат като смях...
* * *
Тази нощ обаче е различно,
нещо има... някаква тъга.
Младото момиче мелодично
плаче над пианото сама...
Свири, но не с тази нейна ласка.
Свири... но без приказни мечти
песента и - пълна и непълна,
се превърна в искрени сълзи...
Клавишите и струните вълшебни
се заляха с капчици тъга.
И Онези топли тонове заспаха...
и отиде си разплакана нощта!
© Маргарита Здравкова All rights reserved.
