Съдбата пее своята песен:
Животът не е толкова лесен.
Животът е една средна участ,
между грехове и тъмна пропаст.
Животът е стремеж, копнеж и блян,
животът е недоизживян.
Съдбата пее своята песен:
Животът не е толкова чудесен
за човека, който го създава
и цяла вечност го боготворява,
а за награда, този безсилен тлен,
в почвата остава вечен плен!