Песен, която не става за пеене
ПЕСЕН, КОЯТО НЕ СТАВА ЗА ПЕЕНЕ
Непоносимо е да си
така далече – и заключена,
кварталът да се огласи
от глутница жестоки кучета,
да дърпам бавния си фас,
сълза да ти пълзи към устните,
и дълго да си мисля аз,
че този ден сме го пропуснали,
че с теб се търсим из треви
по топлинката – слепи котета,
и както всъщност си върви,
ще си пропуснем и животеца,
отиват си – и ден след ден
и нощ след нощ – все по-безсмислени,
и псета бесни вият в мен
стиховищните мои мистики,
аз виждам как изтупваш ти
покривката подир вечерята,
мен кой ли ще ме приюти? –
ще си летя самин в безмерите
и все тъй страшно ще виси
над мен въпросът ти къде ли си…
Чуй, Господи? – и ме спаси
от кучи стихове – виелици.
© Валери Станков All rights reserved.
