Песен на жътварка
Дали сънуваш пролетна пшеница
и от порой намокрена трева…
Дали се будиш и с криле на птица
или усетил нечия вина,
която да удавиш смело в чаша.
И с болката на хиляди жила
отново и отново да прощаваш –
а прошката е с много имена.
Дотолкова, че кротко да посяваш
по зрънце име от такъв момент.
Едва ли ще го назовеш веднага –
вината има собствен аргумент.
Забравата ще бъде твърде кратка –
със срокът ужасяващ на кошмар,
където сякаш капка подир капка
отровата е с вкус на грешен цяр.
И всяка нова чаша ще е бездна,
а всяка липса ще е острие,
убило тихо крехката надежда
за близост в този свят на врагове.
С протяжен глас и песен на жътварки
към себе си ще се завръщаш пак… …
и в онзи миг, когато падат маски
криле не ще ти трябват… а гръбнак.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
