Номад съм аз, все скитам по света,
кръстосал двете будни полушария,
но винаги се връщам след това
при моята единствена България!
Препуска в мене Аспарухов войн,
била планински срещат синевата -
пирински мури, странджански покой,
родопски песни, средногорски вятър!
Вълшебен сън е всеки нов рефрен,
прашец, събран от слънчевата пита!
Земята, на която съм роден,
да бъде, Господи, и мирна, и честита!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
