Песен от шепота влюбен
В мене диша птица могъща
и потъват в душата зеници,
тишината крилата разгръща,
във въздух с дъх на обичане.
Светлината се сгушва в наметка,
като спомен от лято незримо
и сърцето ми - птиче в решетка,
пее своята песен без име.
Всеки стих е въздишка - събитие,
всяка пауза - тъга и надежда,
а светът, уморен от безсмислие,
се събужда във шепот - проглежда.
И крилете, веднъж те усетили,
не забравят какво е летене,
дори между клетките сплетени,
шепнат сънища, пълни със време.
И когато притихне вселената,
в последната нощна минута,
ще ехти в простора поредната,
песен жива в шепота влюбен!
© Миночка Митева All rights reserved.
