Нямам сили да бягам след теб.
Изморих се от толкова тичане.
Падах, жулих до кръв колене
и пак хуквах в стремеж за обичане.
Ти не спря, не протегна ръка,
даже поглед към мен не извърна.
Днес е късно за цветна дъга
и дланта ти с любов да обгърна.
Нямам сили за нищо, прости!
Чужд си вече на моята Вселена.
И в очите ми гаснат звезди...
Обичта ми е песен ранена.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
