Песен що не чини и петак
Ето, сядам. Пушещата свещ,
с моята ръка полека пише,
римите несръчни и невещ
в мен поетът тъжен и излишен,
чака я да коленичи вън,
на олтара свой – висок, небесен,
ягодовата луна и в сън
по стиха ми да напише песен.
Кой ще я запее? Никой. Знам.
Совите са птиците мълчащи.
Ако плачат – Бог се чувства сам,
стихчета по облаците дращи.
После ги превръща в топъл дъжд,
или в гръм – от ехото повторен
и превива ( вече неведнъж)
до̀земи липите. Чак до корен.
Ягодовата луна е мит
тя ще ви го каже. На раздяла
Тази вечер с любовта са квит,
тя – планета. Сова отлетяла,
любовта е. В летен полумрак,
тананика с порив ненадеен,
песен, що не чини и петак,
нощна птица... просто не умее...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
