Mar 13, 2018, 11:53 PM

Песен за доброто

1.9K 0 0

Доброта

Най-чиста сила на света

Къде си ти?! 

В сърцата на децата, 

в на майката и таткото душата...  

Къде си?! 

Търсим те във всеки срещнат поглед... 

И нищо, няма те, 

а искам да те спасим...  

Злото в сянката си се крие, 

в мрака правейки магии, 

за да те победи. 

Но разбери, 

няма шанс, никой, срещу теб

Защото Велика е силата ти... 

Хората не чувстват страх, 

не ни е нужна твоята защита, 

просто трябва ни твоята добрина, сила, 

за да лекуваме раните наши,

с усмивка на лице, 

с думата "благодаря", 

затова че си до нас, 

въпреки че не те виждаме.

Налудничаво е, много. 

Но просто знам..  Повярвай! 

Усещам добрината ти... 

В погледа на майка и татко-пълни с любов, 

В уличното куче,

което не иска храна и подаяния, 

което защитава моето от всички съседски кучета. 

В погледа на милия старец от подлеза на метрото,

когато види, че хора не го подминават...  

Ето те къде си?! 

Навсякъде

И

Никъде, 

В сърцата ни, 

В душата ни, 

и знам че винаги ще си там, 

въпреки и от работата си изморена, 

ти ще си там...

Във всички нас!!!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Gabriela Gesheva All rights reserved.

The work is a contestant:

22 place

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...