Oct 21, 2014, 8:13 AM

Песен за Голямата любов...

  Poetry » Other
765 0 4

 

Песен за Голямата любов...

 

Животът ни изтича, Господи:

във малки радости и малки грижи,

и във илюзията си да върнем

реките при забравените извори!...

 

Очакваме „Голямата” любов да дойде

и промени живота ни из корен,

но лутаме се като слепи, че отдавна

дори последният кумир лежи съборен...

 

И ето тъй Животът ни изтича:

във дребни радости, и скърби дребни...

Понякога за малко се обичаме,

но повече сме тъжни и проблемни,

 

защото чакаме „Голямата” любов да дойде

с представата, която сме създали

и твърде късно, в същност, проумяваме,

че цял Живот със нея сме живяли!...

 

Коста Качев,

Есента

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Трябва да обичаме това, което имаме, а не да бленуваме за несбъднати мечти! Но това го разбираме след много, много години на търсения!
  • Споделям! Хубаво си го казал!
  • Добре казано!Такае!Споделям напълно!
    Харесах докторе!Оценявам го!Поздрави от мен!
  • Като че ли не може да бъде по-добре казано " защото чакаме "Голямата" любов да дойде с представата ,която сме създали и твърде късно,в същност проумяваме,че цял Живот със нея сме живяли! ..." Поздравявам те! Много ми хареса!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...