Разливат се акорди на китара
в следобедната лятна мараня
и сякаш пак с приятелите стари
сме в някоя крайпътна механа -
да пием вино и да пеем песни,
до късно да танцуваме в захлас
и битки да захващаме словесни,
да се почерпим след спечелен бас.
Китарата под пръстите вибрира,
припомняйки забравени неща.
Във всеки кратък миг живот пулсира -
с любов да го живея обещах!
© Nina Sarieva All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
