Песен, сразена с викове.
Песен наранена звучи.
Песен с натежали струни.
Песен, украсена със сълзи.
Постойте и послушайте.
Не усещате ли късчето тъга.
Песента се рее и тихо заглъхва
в тази плътна мъгла.
Не тръгвайте, тя отново ще запее.
Не чувате ли, песента се рее и след смъртта.
Песента не ще умре,
щом я пее истинско сърце.
Песен, запазила се векове.
Песен съдбовна звучи.
Песен за любовта, тази,
която владее света.
© Веселина Илчева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
