Песен за небесната Жена
ПЕСЕН ЗА НЕБЕСНАТА ЖЕНА
С роклица на листопади,
с китка есенни цветя,
вихрулѝца над ливади –
някой ден ще мине Тя.
Ще я гледам – ошашавен,
с други думи – изумен.
И един пресипнал славей
мигом ще запее в мен.
Тя над мен ще плисне птици
с нейния светулков смях.
Боже мой, на вси езици
ти ли в мен извика: – Ах!
С шемета на светлината,
с вихъра на летен дъжд –
ще пристигне Тя – Жената,
дето ме избра за мъж.
Тя не стъпва – тя се рее –
облаче из лятна вис,
звънват седемстотин феи
в щрайх цигулките на Лист.
Тя е сън, трептеж и спомен –
с цвете в сипнали коси,
моя стих и свят бездомен,
тя за обичи спаси.
Тя ме вихри в необяти –
литвам – рибка над води.
Господ Бог ли ми я прати,
тя ли рече ми: – Дойдù!
Тя – авлига в ръж сред лято,
тя – сребрист поток в зори,
тя – Жената, за която
Бог безкраи ми дари!
© Валери Станков All rights reserved.
