Песен за нуждата
Както когато слънцето докосне
с лъчите си синьото море.
Както когато дъждът прегърне
спящата трева.
Така лети и моята душа,
докосната от твоята ръка.
Както когато звездите светят нощем
и озаряват мрачното небе.
Както когато жарта разпалва
буйния огън, светещ в нощта.
Така гори и моята снага,
притисната от тебе в нощта.
Липсваш ми, както на тревата дъжда.
Липсваш ми, както на небето звезда.
Искам те, трябваш ми, да полетя.
Да се почувствам за миг истинска!
ζ
© Михаела Димитрова All rights reserved.
