Песен за старост и есен
Не мога да се сърдя на дете
и кучета бездомни да подмина.
Надявам се един да разбере –
сърцето ми е слънчева камина.
Замина за чужбина моят син.
Държавата от вкъщи го отпрати.
Годината премина – цепелин,
и мъж един не чу красиво „тате“.
Момичета се смеят и летят
по улици, пазари, кафенета,
а старци младините си редят –
прегръбени от битките момчета.
Наблизо профучава автобус.
Шофьорът му сияйно се усмихва.
Облякъл си е ризата по вкус,
а някъде вълненията стихват.
Когато видя някакви деца,
които тайно палят си цигари,
душата ми крещи и се гневя,
дори това до кости ме изгаря.
Надявам се синът да е добре
и той поне късмета да изкара.
Живея под великото небе
и в нощите си пея за самса̀ра.
© Димитър Драганов All rights reserved.
