Песенна есен
Когато есента дъждовно плаче,
разтичат се боите ѝ по мокрия асфалт.
Студът неканен пред вратата ми се влачи
и мъкне със обувките си двойно кал.
Навън се взирам с очакване за песен,
за слънцето надниквам и за цвете.
Нощта е спуснала най-тежката завеса,
но в нея уличната лампа ярко свети.
Сърцето ми решава и безгласно проговaря
безстишията му в куплети неусетно пиша.
И ободрена есента усмихнати очи отвaря,
студа отпраши, няма кал, нито следи от киша.
Танцуват струни слънчеви и мило галят
събудени цветя от утрото, особено красиви.
Нетърпеливи птичета мелодия във полет палят,
под четката на есента боите ѝ избухват живи.
© Мария All rights reserved.
🍂
