Когато есента дъждовно плаче,
разтичат се боите ѝ по мокрия асфалт.
Студът неканен пред вратата ми се влачи
и мъкне със обувките си двойно кал.
Навън се взирам с очакване за песен,
за слънцето надниквам и за цвете.
Нощта е спуснала най-тежката завеса,
но в нея уличната лампа ярко свети.
Сърцето ми решава и безгласно проговaря
безстишията му в куплети неусетно пиша.
И ободрена есента усмихнати очи отвaря,
студа отпраши, няма кал, нито следи от киша. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up