Oct 31, 2006, 1:47 AM

Песенно

  Poetry
1.2K 0 3


Под напора с въздушните течения,
се сливат цветовете на дъгата,
рисуваш си пастелено небе,
а след това хвърчило му закачаш.

Тъй близко свети, сякаш че,
ако на пръсти леко се повдигнеш,
ще го докоснеш и ще разнесеш,
най-чистата и светла обич.

Когато после тихо завали,
разсънено ще се изтегне котарака,
едно врабче при теб ще долети,
ще ти разказва приказки земята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хей All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....