Песента на един вампир
Песента на един вампир
Тъмнината е спътница вечна
на онази част, вече нечовечна.
На омразен, нежелан и прокълнат
образ на враг на целия свят.
Обичаш ме, но аз съм опасен.
Звяр, който е за всички ужасен.
Преследвам и убивам често онез,
които желаят смъртта ми и до днес.
Обичайки ме, ти искаш да си с мен,
казвайки, че същността ми не е проблем.
А дори не знаеш по какъв път съм поел...
На много хора вече живота съм отнел.
„Не е човек, а чудовище зло!
Няма значение, че като нас е било.
Разберете, всички, че вампир е сега
и ние завинаги обявяваме му тази война!“
Решиха това хората от човешката тълпа.
Тръгнаха срещу мен и така определиха своята съдба.
И всичко, което получиха в отговор, беше смърт.
Принудиха ме да стана жесток, агресивен и твърд.
А ти, изслушвайки всичко това,
все още желаеш да бъдеш с мен сега.
Е, тогава, скъпа, нека времето спре,
но знай, и да бягаш, вече няма накъде.
Подчинен на това проклятие могъщо,
аз правя онова, което е за вампир присъщо.
Убивам, за да живея и живея, за да умра...
Но кой би предположил, че и любовта ще съзра?
Вечна любов ще бъде тя отсега,
както вълните вечно се разбиват в брега.
И срещу враговете винаги ще се бори тя.
А накрая ще мога спокойно завинаги да заспя...
© Пламена Илчева All rights reserved.
