Песента на любовта
Ръката ми държиш, очи затварям,
шумът в света далечен е от нас.
Едно момиче тихо ти повтаря:
Обичам те! Без думи и на глас.
В топлия ти глас като дете се сгушвам
отплавам с погледа на твоите очи.
По синьото ухание се вслушвам
за теб във стихове сърцето ми мълви.
Да, ти оставаш моя най-добър приятел,
Създателя над нас с благоволение стои.
Усещам пролетта – красив подател,
дъха на рози плаче сливат се сълзи.
Понякога се питам, нима те заслужавам,
изсипват се над мен най-крехките листа.
Душата ми стреми се да те уважава,
а ти откликваш с песента на любовта.
С теб вървим по трудните пътеки,
горчиви чаши пием от тегота не спим.
Понякога премачкани от делници нелеки
в умора злободневна повехнали мълчим.
Но всичките тревоги отстъпват надалеко
щом погледа ти нежен се спусне като сън.
Мелодия пристъпва ефирно по пътека
и стих след стих нахлува с изгрева отвън.
Ръката ти държа, очи затварям,
шумът в света далечен е от нас.
Едно момче тихо ми повтаря
Обичам те! Без думи и на глас.
Посветено на прекрасния ми съпруг,
Честит Рожден ден!
© Мария All rights reserved.
