Сред сивите пътеки на нощта,
в тъга, изпъстрена с забрава,
в сърцето си аз слушам песента,
която ми нашепва океана.
Далеч, по сребърната планина,
неземно чувство ме обхвана
и само слушам, слушам песента,
аз слушам песента на океана.
През сивите тераси на нощта
аз чувам песента от дълбините,
по сивите полета на нощта,
аз слушам океана... и вълните.
© Борислав Ангелов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
