Сред сивите пътеки на нощта,
в тъга, изпъстрена с забрава,
в сърцето си аз слушам песента,
която ми нашепва океана.
Далеч, по сребърната планина,
неземно чувство ме обхвана
и само слушам, слушам песента,
аз слушам песента на океана.
През сивите тераси на нощта
аз чувам песента от дълбините,
по сивите полета на нощта,
аз слушам океана... и вълните.