Песента на щурците
Щурците събраха всички парчета от скъсани ноти.
Петолиние начертаха по прашният път през полето.
От лунни лъчи, опънаха струни за цигулките нови,
с мелодия чудна, покориха звездите в небето.
Малки бисерни капки роса заблестяха в тревата
и потънаха в топлата ласка на лятната нощ.
С крила на светулки, мечтите леко към теб полетяха,
щастливи поеха с дъха си, уханния полски разкош.
Притихнала в тази магия от звуци, от свежия дъх на сено
една симфония чудна, блести в звездния миг на мечтите.
Те преплитат се с твоите в танц. И се питам- Защо?
Когато нежно ми шепнеш, чувам песента на щурците.
