нямо лъщи
тишината ми
измита до кръв
от дъжда
(свил се в сив облак
да се налее отново)
бягам
да се освободя
спъвам се
лепкава сянка
мокра
нащърбени нокти
в коленете ми впива
с вени изпъкнали
в черно усилие
привързва ме
в тих възел
и просмуква
най до дъното
сърцето ми.
Косите ми единствени останаха свободни –
тях не посмя да заплете във плен.
С вълни от блясък я милуват топлотворно
и пъстро запя… тишината във мен…
© Дора Павлова All rights reserved.
Доре , харесва ми този твой стил и изказ !....тишината говори много ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
