Jun 19, 2008, 12:08 PM

Песента на тишината 

  Poetry
741 0 12

 

нямо лъщи 
тишината ми
измита до кръв
от дъжда
(свил се в сив облак
да се налее отново)
бягам
да се освободя
спъвам се
лепкава сянка
мокра
нащърбени нокти
в коленете ми впива
с вени изпъкнали
в черно усилие
привързва ме
в тих възел
и просмуква
най до дъното
сърцето ми.

Косите ми единствени останаха свободни –
тях не посмя да заплете във плен.
С вълни от блясък я милуват топлотворно
и пъстро запя… тишината във мен…


© Дора Павлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??