Dec 21, 2010, 2:24 PM

Песента от "Край в началото''

  Poetry
649 0 1

Отново почувствах разкъсващата се болка в гърдите ми. Ари, усещайки вълната на чувства, която ме изсмукваше отвътре, се притисна към гърдите ми и затананика позната мелодия.

 

 

Когато си далече и искаш аз да съм до теб,

погледни тези незабравими дни

и вкарай мислите си в ред.

Душата си на свобода пусни,

търси в дълбините най-напред,

изгубените земни души

и техните злини навред.

 


Помогни им, те страдат в мрака,

имат нужда от светлина.

Подай им твоята ръка,

забрави болката и страха...

Те са твоята съдба.

Остави ме, нека си почивам,

ще се срещнем отново ний,

спомени изтривам.

вино от кръвта ми пий.

 


Тази толкова странна песен бе завзела съзнанието ми в деня, в който се роди Ари. Когато бе неспокоен в сънищата си, му я пеех, а той ставаше по-лек и от перце. Сега, когато той я пееше на мен, почувствах същата тази лекота и спокойствие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елeна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...