Пеша до края на града
Върви до мен... Аз май ще се разходя
и няма да побързам днес за вкъщи.
Града пеша ще искам да пребродя,
да срещна хора, докато се връщам.
Не бързай ти, ела да помълчим и
да минем тихо пъстри тротоари.
До края на града останки римски
ще ни нашепват древни пледоарии.
Преброй прелитащите колелета
зад нас и срещу нас, които идват,
на малки и големи по алеята
внимателни да са кажи с усмивка.
Ако не бързаш... знам, че вече стигна...
ела да ме изпратиш още малко,
за мен ще извървиш ли екстра миля?
И без да се обърнеш от досада?
Дори да не пророним нито дума,
дори да стигнем улици различни,
дори в различни хора да се влюбим,
маршрутите зелени с тях пресичали,
аз пак ще повървя до вкъщи бавно
(пеша за здраве – и не ми е трудно)
и ти напомням: някак е банално
да срещнеш любовта си в автобуса.
© Ивелина Стойкова All rights reserved.
Другото е по строго зададена тема, от която не съм искала да излизам умишлено. Благодаря!
