Следобедният дъжд
премина изведнъж.
Изкъпан пак градът е заблестял.
От капка отразен,
прицелил се е в мен
слънчев, заслепяващ ме кинжал.
Следобедно кафе
в следобедно бистро.
Следобедно задрямал котарак.
Напитката ми днес
поднася я с финес
момичето със устни като мак.
А бучки захар – две.
Достатъчно, добре!
Лъжичката в кафето се върти.
На листчето с късмет –
,,Целувка точно в пет!"
И как позна!? Отсреща припкаш ти!
© Vasil Ivanov All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
