Следобедният дъжд
премина изведнъж.
Изкъпан пак градът е заблестял.
От капка отразен,
прицелил се е в мен
слънчев, заслепяващ ме кинжал.
Следобедно кафе
в следобедно бистро.
Следобедно задрямал котарак.
Напитката ми днес
поднася я с финес
момичето със устни като мак.
А бучки захар – две.
Достатъчно, добре!
Лъжичката в кафето се върти.
На листчето с късмет –
,,Целувка точно в пет!"
И как позна!? Отсреща припкаш ти!
© Vasil Ivanov All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
