Песничка за качамака
Сбирахме се през септември,
минал с плодородна шпакла.
А на печката в котле ври
баба вкусен качамак пак.
Дълго бърка и налага
със масло и крехки пръжки.
На софра съдинка слага
за гледжосаните дръжки.
И в дълбоките паници
кисело млеко ни сипва
със голямата лъжица,
с маслена коричка кипра.
А молитва тихо дядо
казва, после се прекръства
с благодарност за обяда
на трапезата ни пъстра.
Тук започваме в безреда
тихомълком да се храним.
Умилена, баба гледа
как теренът свой си браним.
Всеки в дъното дълбае,
до масло да се докопа.
Колко вкусен е, да знаеш,
качамак наложен, топъл!
Днес в града и аз го правя,
както баба ме научи –
с качамака да гощавам
мойте внуци, тъща, внучки.
© Иван Христов All rights reserved.
