Песен за птичето
От чувството защо ли се страхувах?
Красиво долетяло бяло птиче.
То идваше денят ми да бленува,
то идваше нощта ми да съблича.
И къс след къс кълвеше тези дрехи,
прикрили уязвимия ми хаос,
разкъсваше до рана всичко крехко ,
стаило се зад мъка или радост.
А после… настаняваше се вътре .
Подреждаше, копнееше до същност,
дотолкова, че сгъната навътре,
в мен облаците гукаха в окръжност.
То лягаше в гърдите ми да свети,
в гнездото си направено от клонки.
То лягаше в сърцето ми проклето,
да мъти своите яйца и болки.
Излюпваха се мънички и смешни
и гледаха учудено живота,
а болките превръщаха се в песни,
долитащи внезапно от гнездото.
Внезапни, кротки... без да се страхуват.
И в нощите мечтаех си богата,
да ги целувам , както днес целувам
ръцете ти... очите ти... душата...
© Силвия Илиева All rights reserved.
