Песъчинки...
* * *
Песъчинка съм във пясъчен часовник,
из хаоса на времето въртя се,
винаги променям си посоките
и между другите те търся.
Понякога понася ме течението,
под напора и силата на другите
в отсрещната страна на времето
за миг те виждам - сетне... губя те.
И ето, че завърта се стъклото
и втурваме се - времето да гоним,
и драскат песъчинките в окото,
неизбежно е, сред милиони...
И с теб се разминаваме във него,
а друг път толкова сме близки,
въздържим ли се от суета и его,
падаме отново в ниското...
И стъклото безпощадно се завърта,
разделя ни, нехае, че сме влюбени,
а времето ни шлайфа и превърта
и с теб отново сме изгубени...
И тръгват пак секунди и минути,
лабиринти във безпътици издигат,
а ние с теб сме... необути
и силите ни сякаш не достигат...
А пясъкът тече неумолимо,
играе с нас, реди и... пренарежда,
пътеките из лабиринтите незрими,
изплетени от нашите надежди...
Песъчинките на времето сме ние,
ту падаме, ту се катерим,
в стъкленицата сред другите се крием
във търсене...
Да се намерим...
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
