Nov 9, 2011, 1:36 AM

Петъчен ден 

  Poetry » Love
557 0 7

Ти от касата даваш заплата,

аз, последен, редя се край теб

да поема в ръката стотачка

и на залез да стопли ме Феб.

 

Под ресници очите ти жадно

ме пронизват. Туй дава ефект:

че при теб не оставам напразно,

своя нрав ти показваш проклет.

 

Петък вечер вратите отварям

на локала в сгъстен полумрак.

Пред стограмка със теб разговарям,

петдесет ти поръчваш си пак.

 

Всеки път се напразно заричам,

след изпития твърд алкохол,

да призная, че тебе обичам,

с мен да тръгнеш към светлия хол.

 

Там да смъкнем последната дреха

и на маските тъжният лик.

Да намерим друг в други утеха

и до теб се събудя щастлив!

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??