Петък 13-и
Станах рано сутринта.
Нямаме вода, хоп – и токът спря.
Тръгвам на работа, асансьорът не работи.
Тичам през глава.
Бързам за тролея.
Скачам вътре, няма места.
Държа се здраво,
за палтото на жената.
Някой ме настъпи.
Друг ми бърка в джоба.
Нямам пукнат грош.
Спокойна слизам от тролея,
пеш ще повървя.
Стигнах точно в девет и една.
Шефът пак се мръщи.
Нещо си мърмори под носа.
Влиза в кабинета.
Веднага тичам за кафе.
Нищо ново, само чаша с вода.
Стана десет започвам да работя.
Някой чука на врата.
Един влиза, друг излиза,
и така да пет и половина вечерта.
Тръгвам си доволна.
Тичам отново за тролея.
Останах без крака.
Качвам се и тръгвам към дома.
Ох, прибрах се най-накрая.
Тежък бе пак деня.
Поглеждам календара.
Шок – петък 13-и! Замислих се!
Но всъщност няма значение.
Стана 00: 00 часа.
Отново е петък 13-и.
Бързам да лягам, догаря свещта.
Нямам пари, нямам кола,
дано поне има ток и вода.
Всеки ден е така – петък 13-и.
.................................................
Петък 13-и, приятели, няма вина.
Черна котка пътя ми пресече,
още когато родих се в тази страна.
© С. П. All rights reserved.
