Apr 24, 2020, 5:16 PM

Петър и Калин

  Poetry » Civic
638 0 0

Петър на гурбет отиде

със сина си Калин,

но още щом Немско видя,

синът му засрами се от Пирин,

от родния край, където възмъжа

и рече:"Германия е моята страна.

Татко, за България не тъжа."
"Как се не засрами, сине,

България е твоят роден край,

ти израсна под Пирина,

тука може да е рай,

но родината трябва да се обича,

имай достойнство и морал,

бъди смел българин да се наричаш,

дядо Вазов тъй е завещал."

"Татко, ти си всъщност прав,

европейци сме, ама и българи,

в България ни е коренът здрав,

не трябва да мисля само за пари."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...