Пилигрими
ПИЛИГРИМИ*
Тук слънцето не грее, а изгаря,
и не залязва сигурно с години;
наоколо е само пясък парещ
и тлееща сред огъня пустиня.
И само аз съм пилигрим отчаян,
в мъртвилото нанякъде запътен,
и този хадж* ми е билет за Рая,
дълбоко в джоба на душата скътан.
А пясъкът през костите се сипе,
с миражи и заблуди другарувам;
отдавна крача бос и нося дрипи,
отдавна не говоря и не чувам...
Зад мен са Назарет и Галилея,
Генисарет е някъде далече,
и слънцето изгаря, а не грее,
и този път през пясъка е вечен.
А той е само мой, не води в храма,
за който всички вярващи разпитват –
Йерусалим е тук, но в него няма
къде да коленича за молитва.
Аз имам свои, не по-малко свети,
места, където да запаля свещи,
и свой кивот с божествени завети,
и своя вяра – чиста и гореща.
Да, аз съм само пилигрим окаян
в пустинята на своите надежди,
и този път – миражен и нетраен –
към моя тиха святост ме отвежда.
Пътувам сам и като тайна пазя
олтарите за моите литании;
за нищо на света не бих ви казал
къде е моят храм за покаяние.
Но крачейки през пустошта безока,
пресичам дири, в пясъка вдълбани,
кръстосани на хиляди посоки,
на хиляди посоки разпиляни;
и знам – през тази пустош крачи всеки
към своите олтари под небето,
и всеки има своята пътека,
и само слънцето за всички свети;
и знам – поемат в път към Галилея
облечените в дрипи пилигрими,
но всеки свой олтар открива в нея
и друга, своя Галилея, има;
и всяка обща святост е заблуда,
и свое свято място има всеки.
Аз крача сам.
Но като малко чудо
край мен минават вашите пътеки.
_______________
*Пилигрим – /итал. pellegrino от лат. peregrinus – чуждоземец/ – странстващ богомолец, поклонник в Светите места;
*Хадж – поклонение в Светите места, хаджилък.
© Валентин Чернев All rights reserved.
