В пино ноар
се стичам
като гроздето,
намачкано
от загорели,
опитни ръце
и всяка капка
рикошира
по небцето
с неподправен вкус.
Само опитен винар
ще приплъзне
виното по дъното,
за да прихване
течните нюанси.
Отпивай ме на глътки,
бавно и тържествено!
В памет на зърната,
пречупили страстта
на слънцето.
© Росилина Хесапчиева All rights reserved.
The work is a contestant:
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Успех, Роси!