"Пирони Още!" дай, защо значка?
Шестица за Душевност - туй е пошло,
за Изповед шестица- отвратня!
Простете ми понятията сочни,
но може ли шестица на това,
което с Огън жегва ни Сърцето,
което е мехлем за зла беда,
това, което в празнотата Свети,
което ни открива Любовта?
"Червена точка" де да беше барем,
"звездичка" или лозови листа,
"венец от тръни" кичи издокаран
Спасителя, предлага Му вода
за Жаждата към жизнената чаша
с горчива страст да пие Свобода -
забодени на голо хвалби наши
по кожата Му, чак до кръв... О, да!...
А Той (или пък Тя) не се трвожи,
"Пирони още!" вика през сълзИ
от Щастие - за туй, "Че Още Може"
и своето Сърце БлагоДари...
На всеки срещнат се раздава, Бога ми,
и всичката си Обич да даде,
за всеки хвърлен камък - миг от многото -
целувка за разкош... или пък не?
Благодари ни не за коментарите,
Благодари за прочита и за
Настръхналата Сила за Отваряне
на Всичките Врати на Личността,
която среща се без вик с мечти предадени,
с присъди на Любов или в Смъртта
дори - намираме си поводи за Радване.
Отхвърлили оковите, признали си
това, което дълго сме разкарвали
във себе си, в корема си, аха-
аха - да го родим с мъка наяве,
а то пристига в нечии слова,
в очите, в Упор гледа и... "Наздраве!" -
За Всичките Разбиращи Неща!
за Изповед шестица- отвратня!
Простете ми понятията сочни,
но може ли шестица на това,
което с Огън жегва ни Сърцето,
което е мехлем за зла беда,
това, което в празнотата Свети,
което ни открива Любовта?
"Червена точка" де да беше барем,
"звездичка" или лозови листа,
"венец от тръни" кичи издокаран
Спасителя, предлага Му вода
за Жаждата към жизнената чаша
с горчива страст да пие Свобода -
забодени на голо хвалби наши
по кожата Му, чак до кръв... О, да!...
А Той (или пък Тя) не се трвожи,
"Пирони още!" вика през сълзИ
от Щастие - за туй, "Че Още Може"
и своето Сърце БлагоДари...
На всеки срещнат се раздава, Бога ми,
и всичката си Обич да даде,
за всеки хвърлен камък - миг от многото -
целувка за разкош... или пък не?
Благодари ни не за коментарите,
Благодари за прочита и за
Настръхналата Сила за Отваряне
на Всичките Врати на Личността,
която среща се без вик с мечти предадени,
с присъди на Любов или в Смъртта
дори - намираме си поводи за Радване.
Отхвърлили оковите, признали си
това, което дълго сме разкарвали
във себе си, в корема си, аха-
аха - да го родим с мъка наяве,
а то пристига в нечии слова,
в очите, в Упор гледа и... "Наздраве!" -
За Всичките Разбиращи Неща!
© Кирил Ценев All rights reserved.
