Което ни е писано, избира ден студен.
Което е орисано, кинжал е заблуден.
Засилени за скока си, закачаме връвта.
Пронизани от откази, захапали стръвта.
Посрещаме почудата през ириси невесели.
Гримира ни заблудата да срещнем тихи есени.
Препъваме се в истини, разсипваме желания.
Наклони необмислени притурят мироздания.
© Светличка All rights reserved.
В очакване съм на нови порции смях и удоволствие. 🌻