Толкова години вече пиша,

думите подреждат се сами.

В мраз и в пек, във буря и във киша,

търся тайнства, кодове, следи.

Много болки в думите ми има,

но и радост често в тях кипи.

Има ледност на сурова зима,

има жар на августовски дни.

Хората ми казват: Браво, Дани!

Ала тъй по-ведро, ти пиши́.

Как да им разкрия, че от рани

в думите най-ярка мощ пламти?

Че от страст се пише най-прекрасно,

ала страст – от страдам се роди.

Пиша … тъжно, радостно, подвластно.

Свръхвселенски глас над мен шепти!