Бях дълго безработен.
Най-подир
се спазарих във сèлото пастир.
И за помощник взех една пастирка.
Пастирка беше, бе и поетеса.
Обичахме за стихове да спорим,
и във ръжта със нея да се борим.
Та кравите опасаха овеса,
а вълците изядоха овцете.
И за овеса първо ме глобиха,
а за овцете яко ме набиха.
Това,
за жива стока да се грижиш,
не е като куплетчета да нижеш!
© Ангел Чортов All rights reserved.