Бях дълго безработен.
Най-подир
се спазарих във сèлото пастир.
И за помощник взех една пастирка.
Пастирка беше, бе и поетеса.
Обичахме за стихове да спорим,
и във ръжта със нея да се борим.
Та кравите опасаха овеса,
а вълците изядоха овцете.
И за овеса първо ме глобиха,
а за овцете яко ме набиха.
Това,
за жива стока да се грижиш,
не е като куплетчета да нижеш!
© Ангел Чортов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!