Бях дълго безработен.
Най-подир
се спазарих във сèлото пастир.
И за помощник взех една пастирка.
Пастирка беше, бе и поетеса.
Обичахме за стихове да спорим,
и във ръжта със нея да се борим.
Та кравите опасаха овеса,
а вълците изядоха овцете.
И за овеса първо ме глобиха,
а за овцете яко ме набиха.
Това,
за жива стока да се грижиш,
не е като куплетчета да нижеш!
© Ангел Чортов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!