Ех, българи - сърцата ви юнашки,
ножовете ви - дървени, на дръжките.
И репей сте, на лъвските опашки,
проклинат тихо майките ви, мъжките.
Комити сте и егото безмерно,
на смърт, на щик, по форумите браните.
Опре ли нож, до кокала, наверно,
на тъмно ще се сврете, под юрганите.
Бунтовници, но на големи думи,
когато пукне пролет, по поляните,
дано ви леят против страх куршум и,
тъй - вкупом по шубраците да хванете. ...