Jul 22, 2010, 9:57 PM

Писмо

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Писмото, така чакано, днес го получих,

но не от този, на когото държа.

И сякаш сега нещо лошо се случи -

сърцето ми сякаш умря.

 

В писмото са описани милите думи,

които сънувам в нощта. 

А колко тъжно е и колко боли ме,

че не мога да отвърна на това.

 

Това "Обичам те!" дългоочаквано

не ме блазни сега.

А най-голямата беда, признавам е...

че и теб обричам на тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...