Писмо
Добър вечер, мила моя!
Здравей, любима Самота!
Изпращам ти имейл и те моля,
не плачи, прочетеш ли го това!
Компютърът ми пак загря
от пламналите пръсти, с които пиша,
а в окото ми една сълза
се чуди, душата ми защо въздиша!
Белият екран ме тъй слепù,
че отварям файлове без смисъл
и като мумия бледа, сам самин,
се взирам в трептящия монитор,
докато навън дъждовни капки чукат -
проверяват дали си нейде още тука...
Аз на глас не мога да го кажа,
че ще изплаша тишината,
затуй седнах да ти пиша, драга,
и съвсем ще бъда кратък:
Остави ме! Излез ми от душата,
дъждът ще те измие в мрака!
Вратата отивам да отворя -
отвън приятели ме чакат...
И се не връщай! Разбра ли?
от Валяка
© Валентин Василев All rights reserved.
