Писмо
Какви ли мисли бродят зад прекрасното ти чело...
Звучат ли като музика на чело?
Лилавият въздух от еротика пари.
Желанието ми се гърчи в неонови пари.
Дори в любовта да си доста вещ,
не бива да забравяш, че не съм вещ.
Чувствата ми са като старите вина.
Не се сърди, аз нямам вина...
Любовта ми с времето все по-силна става.
Копнеж див движи всяка моя става.
И кой каквото ще да прави,
страстта не избира пътища прави -
тя е всепоглъщаща като река.
Свършвам писмото и ще река:
"Обичах те като за пръв и последен път,
но ти не разбра.Е, на добър ти път!"
© Нина Чилиянска All rights reserved.
