Писмо до дъщеря ми!
Писмо до дъщеря ми!
Пролет моя! Колко си пораснала!
В моят свят е зазимено още...
Като трудна, упорита гатанка,
пазя свидно детското ти кошче!
Пълниш ли и досега с усмивчици
малката таванска стая? Зная,
че не си безлична, бяла точица
в чуждата страна. И там те хвалят!
Тук, на двора, е като букварчето,
по което искаше да драскаш.
Над пръстта – листенца дъх са сграбчили,
сняг в следите,вятър срича ясно.
Баба Марта пак се е намръщила,
но ни обещава да сме здрави.
Аз с цветя съм прекроила къщата,
за да мога с нещо да се радвам...
Слънчевите зайчета в очите ти
вече предвещават Първа Пролет!
Външната врата – с бръшлян окичена,
чака да разцъфнеш с нас – отново!
Пролет моя! Времето е символа,
в който са покълнали мечтите.
Колкото,където и да имаме,
пак ще търсим скъпото: – Обичам!
© Маргарита Петрова All rights reserved.
