gamarima (Маргарита Петрова)
123 337
25.02.2018 г., 21:50 ч.

Писмо до дъщеря ми! 

  Поезия » Друга
1168 1 7

                                    Писмо до дъщеря ми!

 

                          Пролет моя! Колко си пораснала!

                          В моят свят е зазимено още...

                          Като трудна, упорита гатанка,

                          пазя свидно детското ти кошче!

 

                          Пълниш ли и досега с усмивчици

                          малката таванска стая? Зная,

                          че не си безлична, бяла точица

                          в чуждата страна. И там те хвалят!

 

                          Тук, на двора, е като букварчето,

                           по което искаше да драскаш.

                           Над пръстта – листенца дъх са сграбчили,

                           сняг в следите,вятър срича ясно.

 

                           Баба Марта пак се е намръщила,

                           но ни обещава да сме здрави.

                           Аз с цветя съм прекроила къщата,

                           за да мога с нещо да се радвам...

 

                           Слънчевите зайчета в очите ти

                           вече предвещават Първа Пролет!

                           Външната врата – с бръшлян окичена,

                           чака да разцъфнеш с нас – отново!

 

                           Пролет моя! Времето е символа,

                           в който са покълнали мечтите.

                           Колкото,където и да имаме,

                           пак ще търсим скъпото: – Обичам!

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Моя пролет »

12 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??