Писмо до Икар
На тъмната половина на прозореца
е друго. Светофарите немеят.
И хората се учат да говорят,
преди да са забравили да пеят.
На тъмната страна на тротоара,
от сблъсъци са криви мантинелите.
Мечтите са павирани със старост
на тъмната страна на мойта смелост.
Усмивките са жадни за споделяне.
И вечно не достига огледалност.
И винаги, безкрайно е неделя
на тъмната половина на баналното.
Половината е винаги тъма.
Не знам ще ти се броди ли в зловещото.
А и...
след толкова изкуствени крила
остана ли ти восък и за свещи?!...
е друго. Светофарите немеят.
И хората се учат да говорят,
преди да са забравили да пеят.
На тъмната страна на тротоара,
от сблъсъци са криви мантинелите.
Мечтите са павирани със старост
на тъмната страна на мойта смелост.
Усмивките са жадни за споделяне.
И вечно не достига огледалност.
И винаги, безкрайно е неделя
на тъмната половина на баналното.
Половината е винаги тъма.
Не знам ще ти се броди ли в зловещото.
А и...
след толкова изкуствени крила
остана ли ти восък и за свещи?!...
© Елица Мавродинова All rights reserved.
