Mar 26, 2022, 9:25 AM  

Писмо до Малкия принц от Лисицата 

  Poetry » Other
328 5 8

Отдавна си замина, Малък принце,

при розата, единствена за тебе,

а времето в очакване разми се,

самичка съм и сякаш непотребна.

Пътуването беше ли приятно ?

Посрещна ли те твоята любима?                                                                        

Звездите са заспали вероятно,

блестят далечно и неуловимо.                                                                            

Надявам се, че си пристигнал вкъщи.                                                                                

Пшеницата тук вятър я орони,

планетата в пустиня се превръща

и преговори водят се с патрони.

От скръб и розите се поболяха,

от кладенеца се отвори бездна.

А хората съвсем пък оскотяха,

и злото се разхожда безвъзмездно.

Война започна, толкова е жалко,

човек срещу човека се опълчи.

Дори и на дечица дребни, малки,

показа той характера си вълчи.

Ако обичаш розата, пази я.

Изкорени ли всички боабаби?

Не се завръщай, тук е пандемия,

оказаха се ценностите слаби.

Отива си полека красотата

и никой вече не опитомява.

Земята е напълно непозната.

Но ти си мой приятел. И оставаш! 

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??