Писмо до Малкия принц от Лисицата
Отдавна си замина, Малък принце,
при розата, единствена за тебе,
а времето в очакване разми се,
самичка съм и сякаш непотребна.
Пътуването беше ли приятно ?
Посрещна ли те твоята любима?
Звездите са заспали вероятно,
блестят далечно и неуловимо.
Надявам се, че си пристигнал вкъщи.
Пшеницата тук вятър я орони,
планетата в пустиня се превръща
и преговори водят се с патрони.
От скръб и розите се поболяха,
от кладенеца се отвори бездна.
А хората съвсем пък оскотяха,
и злото се разхожда безвъзмездно.
Война започна, толкова е жалко,
човек срещу човека се опълчи.
Дори и на дечица дребни, малки,
показа той характера си вълчи.
Ако обичаш розата, пази я.
Изкорени ли всички боабаби?
Не се завръщай, тук е пандемия,
оказаха се ценностите слаби.
Отива си полека красотата
и никой вече не опитомява.
Земята е напълно непозната.
Но ти си мой приятел. И оставаш!
© Nina Sarieva All rights reserved.
