Писмо до Мама
Писмо до Мама
Красива си, но не защото
топи се залез в погледа ти свят.
И не заради пламъка в очите,
където сви гнездо и свян, и грях.
Перото ми пак чезне в ореола
на образа ти чист.
Неопетнена и в бяла роба,
в сърцето ми стоиш.
Душата ти - изящен храм от ноти,
е дом и пристан на самотен стон.
Попивам всеки звук и всеки вопъл,
камбанен звън за полет лекокрил.
И като феникс, в пепелта роден,
призвана си да даваш и да чезнеш.
А пламъкът неистов да гори,
да топли, ала тебе да руши.
И пак към тебе тичам, мамо!
Към топлия уют на твойта гръд.
В косите да заровя уморено рамо,
в хармонията покоя да съзра.
© Джоана All rights reserved.
