Писмо до продавача на тъги
ПИСМО ДО ПРОДАВАЧА НА ТЪГИ
Спести ми думите си за раздялата.
От обясненията няма смисъл.
Каквото имам – всичко съм раздавала.
Летях и с теб кръстосвах висините.
Най-лесно е да обвиняваш другия.
Да скриеш в маска гузния си поглед.
Но нека бъде моя и заслугата,
че дадох ти подслон в сърдечен погреб –
където сред руините на чувствата
се гонят бесни, изгладнели кучета
и нощем озверели вият в пустото,
изтръпнали зората ще се случи ли.
Ще плисне изгревът отново – вярвам го,
щом любовта ми беше стон и стигма,
подир които падналите ангели
намират сили пак да се издигнат.
© Валентина Йотова All rights reserved.
