Ти, прекрасно сърце,
изпълнено с пролетна обич.
Пиша до теб, чисто небе,
което плени мечтите ми.
Обичам те, нали знаеш.
Пее сега и моето сърце.
Към слънцето ярко
протяга ръце.
С чувства пламтящи
заливаш света.
Ето ни в една лодка,
в бурния океан
на любовта.
В теб рози цъфтят,
с обич напоени.
Ти си безкраен копнеж
и правиш ни окрилени.
© Васил Георгиев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
