Писмо до същността ми
До:
нещастната ми същност и нейните прояви -
нестихващите мисли, безплодните копнежи,
молитвите, с които духа си не избавих
и всички нейни светли, безсмислени стремежи.
Унищожих те. Сложих край на теб и всичко твое,
идеите ти стъпках, мечтите ти убих.
Не можеш да ме съдиш, ти знаеш, за добро е
това, което правя. Повярвай, не простих
на хората и грешките, на думите, делата.
Преди да ме намразиш и мен да обвиниш,
ме чуй - не бих и няма на никой за цената
да простя. Но ти на всички виновни ще простиш!
От:
човека, който беше носител на света ти,
на всяка твоя тежест, облечена в криле;
човека, който беше ранен за същността си
и в злия дух на другите, доброто в теб прокле.
© Петя Косева All rights reserved.
